Систематизиране на наличните данни, свързани с политиката за имиграция и интеграция

Въведение

Намесата на ЕС в политиката за интеграция на имигрантите в страните-членки е резултат от ангажимента му в социално-икономическата сфера. Взаимното обвързване на икономиките на 27-те държави в Съюза означава негативни странични ефекти навсякъде, дори само една от тях да не оползотвори в максимална степен потенциала на работната сила на имигрантите. Склонността на някои от държави-членки към „регуларизация” на нелегалната миграция за целите на интеграцията без предварителни консултации със съседните държави, например, поражда напрежения, защото веднъж придобили редовен статут, имигрантите имат свободата да се възползват от социалните и икономическите условия в други държави-членки. По мнение на някои държави това подкопава техните усилия за контрол върху имиграцията, поради което регуларизационните мерки трябва да бъдат подложени на някаква степен на общ контрол. В контекста на значителна свобода на движението между държавите от ЕС се огласяват и безпокойства, свързани с рискове за сигурността на цялата европейска територия заради неуспешната интеграция на отделни страни-членки.

Друг фактор в оформянето на единен профил на интеграцията в ЕС произтича от засилващото се разбиране сред политиците, че бързо развиващата се политика за убежище и имиграция на Съюза оказва влияние върху интеграцията на гражданите на трети държави. В заключенията си от Европейския съвет в Тампере (1999 г.) държавните глави и правителствените ръководители на държавите-членки призоваха за „по-енергична интеграционна политика”, която „се стреми към права и задължения, сравними с тези на гражданите на ЕС”.(1). На Европейския съвет в Хага (2004 г.) те поискаха „цялостен подход към явлението миграция, включващ всички негови етапи с внимание към първопричините за емиграцията, политиките за влизане и престой на територията и политиките за интеграция и връщане”.(2).

Към днешна дата ЕС има компетенции в редица политики и политически инструменти, които са значими за интеграцията на имигрантите. Официалната му компетентност за действие в областта на интеграцията per se обаче е ограничена. Член 63, алинея 3 от Договора от Амстердам възложи мандат на Съвета да приеме мерки, определящи условията за влизане и престой, както и стандарти и процедури за издаване на дългосрочни визи и разрешения за пребиваване, включително с цел събиране на семейства.

В свое комюнике от 2007 г. Европейската комисия прави преглед на текущите интеграционни дейности на ЕС за имигрантите.(3). Комюникето описва как ЕС прилага Общите основни принципи за интеграция, формулирани от Съвета по правосъдие и вътрешен ред в края на 2004 г.(4). Тези необвързващи принципи определят общи насоки за интеграционните практики в Съюза. Целта им е да подпомогнат правителствата на държавите-членки в преценката на собствените им национални политики, както и да очертаят възможната роля на ЕС в областта. Няколко години след приемането им, принципите се превърнаха в двигател на усилията на ЕС за засилване на обмена на опит и практики между държавите и на финансирането, осигурено за националните интеграционни дейности, както и на усилията на Комисията да включи проблемите с интеграцията на имигрантите във всички свързани области на общата политика.

Комисията също така отбелязва, че законодателните решения, предвидени в Член 63 от Договора от Амстердам по повод правата на дългосрочно пребиваващите и събирането на семсйтва, ще има реално въздействие върху интеграцията. Съгласно посоченото Комюнике Комисията се стреми да осигури гаранции те да бъдат реално изпълнени.

Структуриране на данните в базите на Евростат

Данните в базите на Евростат се осигуряват от националните статистически институти на 27-те държави-членки като част от годишния Общ въпросник за международната статистика за миграцията в сътрудничество със статистическата служба на ООН, ИКЕООН и МОТ. Вследствие на липсващи данни и различия в националните дефиниции общият анализ за ЕС е невъзможен без да бъдат адаптирани данните и някои от тях да бъдат вторично изчислявани. Подробни данни по държави се въвеждат, ако бъдат предоставени от НСИ.

Терминологични бележки

В терминологията на Евростат използваните категории имат следните значения:

Категория „Брой на получилите гражданство в държава-членка на ЕС”

Гражданство е конкретната законова връзка между отделното лице и неговата държава, възникнала в резултат на рождение или натурализация по декларация, собствен избор, брак или по друг начин по националното законодателство.

Сурови проценти са броят на случаите на излагане на риск за човекогодина, като човекогодината се изчислява от средните стойности за съответното население. За по-ясно представяне тези стойности се умножават по 1000.

Гражданин на ЕС е гражданин на една от 27-те държави-членки на Съюза.

Естествена промяна е разликата между броя на живородените и броя на починалите.

Нетна миграция е разликата между броя на имигрантите и броя на емигрантите.

Нетна миграция след корекция е нетната миграция след статистическа корекция, отговаряща на всички промени в населението, които не могат да бъдат класирани като раждане, смърт, имиграция и емиграция.

Граждани на ЕС, които не са с национален произход, се отнася до лицата, които имат гражданство на някоя от държавите-членки и обичайно пребивават в друга държава-членка.

Чуждестранно гражданство се отнася до лица, които не са граждани на държавата, в която пребивават, в това число лица с неизвестно гражданство и хора без гражданство.

Признат не-гражданин е лице, което не е гражданин на държавата, подаваща данните, нито на някоя друга държава, но което е установило връзки с тази държава, включително някои, но не всички, права и задължения на пълноправното гражданство. Признатите не-граждани не са включени в броя на гражданите на ЕС.

Място на обичайно пребиваване означава мястото, на което лицето обикновено прекарва неработните часове от деня, независимо от временни отсъствия за почивка, ваканция, посещения, бизнес пътувания, лечение или религиозни пътешествия и по принцип мястото на законово или регистрирано пребиваване.

Категория „Подадени заявления за убежище”

Търсещ убежище е лице, което може да подаде заявление за международна защита съгласно определението в Член 2(ж) от Директива на Съвета 2004/83/EО от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за квалификацията и статута на граждани на трети страни или хора без гражданство като бежанци или хора, нуждаещи се от международна защита и съдържанието на предоставената защита. Съгласно Член 2(ж) „заявление за международна защита” означава, че лицето се стреми да получи статут на бежанец или статут на нуждаещ се от второстепенна защита и който не е поискал изрично друг вид защита извън обхвата на тази Директива, приложим самостоятелно. Определението се отнася до всички търсещи защита индивидуално, независимо дали са подали заявлението си при пристигането в страната или от нейната територия и независимо дали са влезли законно (напр. като туристи) или незаконно (Член 4.1 (а) от Регламента).  Когато подаденото заявление е първо за съответното лице, то се регистрира на ново.

Нерешени заявления са онези заявления, за които все още не са взети решения на всички инстанции от административната и/или съдебна процедура в края на отчетния период (Член 4.1 (б) от Регламента).

Оттеглени заявления са заявления за убежище, които са били оттеглени през отчетния период на всички инстанции от административната и/или съдебна процедура в края на отчетния период (Член 4.1 (в) от Регламента).

Търсещи убежище, които са малолетни без придружител, са всички лица, потърсили международна защита, които се считат от националните власти за малолетни без придружител през отчетния период и се отнася до Член 4.3(а) от Регламента. Малолетен без придружител означава малолетен, както е определено в Член 2(и) от Директива 2004/83/EО, т.е. под 18 годишна възраст, пристигнали на територията на държавата-членка без възрастен придружител, който да носи отговорност за тях по закон или обичай и до момента, в който бъдат ефективно предадени на грижите на такова лице.

Категория „Издадени разрешения за убежище”

Решения от първа инстанция са решения (положителни или отрицателни) по заявления за международна защита, както и издадени разрешения за престой по хуманитарни причини, включително по приоритетни и ускорени процедури, взети от административни или съдебни органи в държавите-членки. Решенията от първа инстанция включват издадените по смисъла на Дъблинския регламент (Регламент на съвета (ЕО) No 343/2003).

Окончателни решения са решения на административни или съдебни органи при обжалване или преразглеждане, които не подлежат на промяна. „Окончателно” може да бъде решение на най-висшия национален съд съгласно националното законодателство и административните процедури. Не се предвижда статистиката, отнасяща се до убежище, да обхваща редките или изключителни случаи, разрешени от най-висшия съд. По-скоро тя се отнася до онези решения, които са ефективно окончателни в мнозинството от случаите, т.е. след изчерпване на всички обичайни възможности за обжалване.

Статут на вторична защита е статутът, определен в Член 2(е) от Директива 2004/83/EО, т.е. „признаването от държава-членка на гражданин на трета страна или лице без гражданство за имащо право на вторична защита”.

Временна защита е защитата, определена в Член 2(а) от Директива на Съвета 2001/55/ЕО, т.е. „процедура от изключителен характер за осигуряване, в случай на масиран поток или очакван масиран поток от разселени лица от трети страни, които не могат да се върнат в държавата си на произход, незабавна и временна защита на такива лица и по-конкретно, ако съществува риск системата за предоставяне на убежище да не е в състояние да обработи такъв поток без нежелани ефекти за ефективното й функциониране в интерес на засегнатите лица и на други търсещи убежище лица”.

Разрешение за пребиваване по хуманитарни причини е разрешение за международна защита от административен или съдебен орган, отнасящо се до лица с разрешение за престой по хуманитарни причини по националното законодателство. То обхваща лица, които не отговарят на условията за международна защита, както е определено в правните инструменти от първи етап, но независимо от това за защитени от отстраняване съгласно задълженията, наложени на държавните-членки от международните инструменти за бежанците и човешките права или въз основа на принципите, произтичащи от тези инструменти. Примери за такива категории са болни хора и малолетни без придружител.

Презаселени лица са лица, които са получили разрешение за пребиваване в държава-членка в рамките на националните схеми и схемите на Общността за презаселване и във връзка с Член 4.3(ж) от Регламента. Презаселване означава прехвърлянето на гражданин на трета страна или лице без гражданство на базата на нужда от международна защита и трайно решение в държава-членка, където могат да пребивават със сигурен законов статут. Данните не се отнасят до презаселени лица, оставащи в третата страна в очакване на прехвърляне в държава-членка, и до лицата, предмет на бъдещи задължения за презаселване.

Категория „Международни миграционни потоци”

Имиграция обозначава действие, при което лице се установява за постоянно пребиваване на територията на държава-членка за период, което е или се очаква да бъде не по-малък от 12 месеца, след като е пребивавало трайно в друга държава-членка или в трета страна.

Емиграция обозначава действие, при което лице се установява за постоянно пребиваване на територията на държава-членка, прекратява обичайното си пребиваване в същата държава-членка за период, което е или се очаква да бъде не по-малък от 12 месеца.

Наличните индикатори са имиграционни и емиграционни потоци за съответната държава през отчетната година по пол, възрастова група, гражданство или държава на предишно/следващо пребиваване.

Категория „Активно население и работници”

Отнася се до икономически активното население, което обхваща лица, осигуряващи работна сила като работещи или безработни за производството на стоки и услуги.

С национално гражданство са лицата, които притежават гражданство на държавата, където пребивават.

С друго гражданство са лицата, които не притежават гражданство на държавата, където пребивават.

Работници са заетите, работодателите и самонаетите лица.

Наети са лицата, обвързани с предприятие по силата на трудов договор, който им гарантира възнаграждение за извършения труд.

Безработни са лица без работа, които са на разположение за започване на работа в рамките на две седмици и активно търсят работа, съгласно международно признатата дефиниция.

Неактивни са лицата извън работната сила. Те не са нито работещи, нито безработни. Освен пенсионираните и хората с увреждания, те включват и младежите от образователната система и работещите без възнаграждение в домакинството или в благотворителни дейности.

Работна сила са хората на пазара на труда, т.е. работещите и безработните.

Категория „Населението по гражданство и държава на раждане”

Население по гражданство е съставът на обичайно пребиваващите лица по държави на гражданство.

Население по държава на раждане е съставът на обичайно пребиваващите лица по държави на раждане.

Държава на раждане е държавата на пребиваване (в настоящите й граници, ако има налична информация) на майката в момента на раждането или държавата (в настоящите й граници, ако има налична информация), където се е състояло раждането.

Налични индикатори са обичайно пребиваващото население по възрастова група, пол, гражданство или държава на раждане.

Състояние на данните, подавани от държавите-членки

AT  За мигранти се приемат онези, чиито място на обичайно пребиваване е Австрия за не по-малко от 90 дни.

CH  Данните отчитат постоянно пребиваващото население – всички лица, официално пребиваващи в Швейцария през годината. Швейцарски граждани с местожителство в Швейцария, чуждестранни граждани с разрешително за постоянно пребиваване или разрешение за пребиваване с валидност поне една година, международни служители, дипломати и техните семейства попадат в тази категория.

CY  Стойностите за основните групи граждани се изчисляват от Статистическата служба на Кипър.

CZ  Данните са разделени в серии, тъй като от 2008 г. насам включват само чужденци, пребивавали за не по-малко от 12 месеца.

DE  Данните са изчисления на обичайно пребиваващото население (текуща адаптация на населението) с основно място на пребиваване Германия. Разпределението на лица от друга националност по гражданство се изчислява на базата на данни от Централния регистър на чужденците, който включва всички чуждестранни лица, пребиваващи на територията на Германия. Разделени са на серии по гражданство поради преобразувания на Централния регистър или въведени нови процедури.

DK  Критерият за включване е обичайно пребиваващото население въз основа на декларация за намерение за престой в Дания за поне 3 месеца.

EE   Стойностите за основните групи по гражданство (национални граждани, чужденци и граждани на ЕС) се изчисляват от Евростат.

EL   Стойностите за основните групи по гражданство (национални граждани, чужденци и граждани на ЕС) се изчисляват от Евростат.

ES   Разпределението по гражданство се изчислява на базата на данни от Регистъра на населението (PADRON), адаптирани към дадения момент.

FR   Стойностите за основните групи граждани (национални граждани, чужденци и граждани на ЕС) се изчисляват от Евростат. Последните получени подробни данни са от средата на 2005 г. в резултат от преброяване на населението.

HU  Общото население се изчислява на базата на преброяване на населението от 1 февруари 2001 г. с отчитане на естествената годишна промяна (брой на ражданията и на починалите) и международната миграция. Разпределението на чужденците по гражданство се основава на данни от разрешенията за пребиваване.

IS    Няма налични данни.

IT    Данните по гражданство се изчисляват въз основа на отделно ежегодно събиране на данни.

LI    Няма налични данни.

LT   Данните за населението включват чужденци с разрешително за пребиваване за поне 12 месеца. 

LU   Стойностите за основните групи граждани и граждани на ЕС се изчисляват от статистическата служба STATEC.

LV   Няма изискване за латвийските граждани и за чужденците с постоянно пребиваване в Латвия да декларират период на пребиваване.

MT  Броят на лицата с друга националност се изчислява от Националната статистическа служба на Малта въз основа на административни източници на данни (разрешения за пребиваване и работа).

NL   Стойностите на населението се изчисляват на базата на данни за международната миграция, статистиката на родените и починалите и списъка на лицата с активно досие в местните регистри на населението.

NO  Критерий за включване или изключване на лицата от обичайно пребиваващото население е декларация за намерения за пребиваване в страната или в чужбина за минимум 6 месеца

PL   Общият брой на населението и броят на полските граждани се изчислява от Централната статистическа служба по метода на баланса (актуализиране на данните от преброяването с данните за родените и починалите и миграцията); разпределението по гражданство се основава на данни от регистъра на населението.

PT   Данните се изчисляват от Националния статистически институт на базата на годишни временни стойности и данни от Португалската имиграционна служба.

RO  Общото население се задава като постоянното население, тоест лицата с постоянно местожителство в Румъния, в това число временно живеещите в чужбина.

SE   Като цяло критерий за включване или изключване на лицата от обичайно пребиваващото население е декларация за намерения за пребиваване в страната или в чужбина за минимум 12 месеца.

SI    Броят на чужденците е основан на данни от регистъра на чужденците.

SK  Броят на чужденците по регистрация от службите на гранична полиция.

UK  Данни за основните групи граждани (национални граждани, чужденци и граждани на ЕС) се изчисляват от Евростат въз основа на общия брой на населението към 1 януари, подаден за събирането на демографски данни и на национални изчисления за разпределението по гражданство за предходната година, подадени за събиране на данни за миграцията от британската Служба за национална статистика. 

BG  Данните за България: регистърът на населението включва само лица с постоянно местожителство в България. Броят на чужденците в официалната статистика е по-малък от реалния, тъй като много от тях (граждани на ЕС и граждани на трети страни) не присъстват в Регистъра на населението.

Основни категории данни

  • Брой на получилите гражданство в държава-членка на ЕС;
  • Подадени заявления за убежище;
  • Издадени разрешения за убежище;
  • Международни миграционни потоци;
  • Активно население и работници;
  • Населението по гражданство и държава на раждане.

Характеристики на основните категории данни

Брой на получилите гражданство в държава-членка на ЕС

Показател

Брой на получилите гражданство

Описание

Дадено гражданство на лица, които са били граждани на други държави

Стат. единица

Брой

Население

Населението на света с изключение на това на въпросната държава

Обхват

ЕС-27, страни-кандидатки, ЕИП, ЕАСТ и съгласно наличност на данните

Времеви период

От 2001 г. насам

Географска сравнимост

Разлики в условията за придобиване на гражданство

Честота на събиране на данните

годишно

Тази категория съдържа данните за придобито гражданство в съответната държава от лица, които са били граждани на друга държава или в състояние без гражданство. Сериите данни обхващат общия брой на получилите гражданство и получено гражданство по натурализация след 2004 г. Източник на данните са административните регистри или национални представителни проучвания. Пълнотата на данните е в пряка зависимост от регистрите, с които разполагат националните статистически институти.

Условията за придобиване на гражданство в отделните държави-членки са различни. По принцип се изисква период на (законно регистриран) престой в съчетание с други фактори от рода на доказателства за социална и икономическа интеграция и владеене на националния език. За лицата, родени или получили образованието си в страната или чиито родители са нейни граждани, често се прилагат други условия.

Различните държави използват разнообразни концепции, дефиниции и източници на данни, които затрудняват сравнимостта. Не всички имат готовност да предоставят информацията, изисквана от Евростат.

Подадени заявления за убежище

Показател

Заявления за убежище

Описание

Член 4 от Регламент на Съвета No 862/2007

Стат. единица

Брой

Население

*

Обхват

ЕС-27, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария

Времеви период

От 1985 г. насам

Географска сравнимост

-

Честота на събиране на данните

годишно

Тази категория съдържа статистическа информация въз основа на Член 4 от Регламент на Съвета (ЕО) No 862/2007 по отношение на:

  • Заявления за убежище (включително нови) по възраст, пол и гражданство;
  • Лицата, които ще подадат заявления в края на отчетния период;
  • Оттеглени заявления за убежище по възраст, пол и гражданство;
  • Търсещи убежище, които са малолетни без придружител по възраст, пол и гражданство.

Освен таблицата на оттеглените заявления, всяка от базите данни посочва изрично броя на лицата. Конкретно по отношение на оттеглените заявления този брой е различен от броя на случаите. Времевият ред за тези данни е от 1985 г. Регламент на Съвета (ЕО) No 862/2007 обаче се отнася до статистиката, събрана след януари 2008 г.

Издадени разрешения за убежище

Показател

Решения по заявленията за убежище и пренасочване

Описание

Член 4 от Регламент на Съвета No 862/2007

Стат. единица

Брой

Население

*

Обхват

ЕС-27, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария

Времеви период

От 1999 г. насам